Кои са т. нар. „пропуснати ползи“, които подлежат на обезщетяване

Съгласно чл. 82, изречение 1 от Закона за задълженията и договорите „Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението“. Т.е. обезщетението покрива два вида вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи. Въпреки че текстът за пропуснатите ползи е в раздела за договорната отговорност, общоприето е, че пропуснати ползи има при деликтната отговорност (когато е нарушено общо извъндоговорно задължение да не се вреди).

Докато претърпените загуби представляват намаляване на имуществото, пропуснатите ползи са неосъщественото увеличаване на имуществото. Те са настоящи, а не бъдещи вреди. Установяването на пропусната полза се основава на предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало ако няма вредоносно поведение. Пример за пропусната полза е печалбата, за която е сигурно, че увреденият е можел да получи, ако не е било противоправното поведение на другата страна.

Особености:

• Субективните очаквания на страните за състоянието на имуществото на увредения нямат значение;
• Без значение за пропуснатите ползи е предприемането на предварителни мерки за ограничаване на вредите;
• Не могат да се претендират пропуснати ползи от непроизведена продукция;
• Пропуснатите ползи не могат да имат неимуществен характер;
• Не може да се търси обезщетение за пропуснати ползи, които биха се получили чрез незаконна или неморална дейност на увредения.