1. Икономически полезен живот: При лизинга срокът на ползването е съобразен с икономическия полезен живот на вещта, което означава, че лизингополучателят може да използва вещта, докато нейните полезни свойства се изчерпят. Това е различно от договора за наем, където срокът обикновено е по-кратък.
2. Преминаване на собствеността: При лизинга собствеността може да премине към лизингополучателя в края на периода на лизинг. За разлика от това, при договора за наем собствеността остава с наемодателя през целия срок на наема.
3. Разходи: При лизинга всички разходи, включително поддръжка и застраховка, обикновено са отговорност на лизингополучателя. При договора за наем текущите разходи, като ремонт и поддръжка, обикновено са отговорност на наемодателя.
4. Риск от случайно погиване: Рискът от случайно погиване на вещта може да бъде за лизингодателя или лизингополучателя, в зависимост от условията на договора. При договора за наем рискът винаги е за наемодателя.
5. Продължителност: Тъй като срокът на лизинга е свързан с икономическия полезен живот на вещта, няма горна граница за продължителността на лизинговия договор. Договорите за наем, от друга страна, обикновено имат определен срок.

Лизингът може да бъде подобен на продажба със запазване на собствеността, тъй като лизингополучателят може потенциално да придобие собственост върху вещта в края на периода на лизинг. Въпреки това, има разлики в задълженията и рисковете на страните, особено по отношение на поддръжката, разходите и риска от случайно погиване.