Съгласно чл. 108 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) опрощаването е договор между кредитора и длъжника, с който кредиторът се отказва от вземането си (това е еквивалентно на отказ на кредитора да получи изпълнението на някакво задължение). Едностранният отказ на кредитора не поражда действие, необходимо е съгласието на длъжника.

В закона няма изискване за специална форма за действителност на опрощаването (напр. с нотариална заверка) дори когато сделката, от която е възникнало задължението, трябва да бъде в специална форма. 

Опрощаването е каузален договор – кредиторът трябва да има причина (основание) да го направи). Основанието на кредитора може да е:

• длъжникът да бъде надарен. В този случай опрощаването е безвъзмезден договор и се третира като дарение;
• кредиторът да придобие някакво право или да погаси свой дълг по друго правоотношение. В този случай опрощаването е възмезден договор.

Особености:

• В някои случаи опрощаването е забранено от закона – не могат да се опрощават задължения за издръжка за бъдещо време;
• Допустимо е да се опрощават условни и срочни задължения, както и неликвидни задължения (такива, които са спорни като основание или размер);
• Може да се опрощават и само акцесорни задължения като ипотеката (или поръчителството), но обезпеченото с ипотека главно задължение да остане дължимо. Ако се опрости главното задължение, ще се погасят и акцесорните.
• Опрощаването на дълга на един от солидарните длъжници освобождава и останалите съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил правата си срещу тях. Ако кредиторът е запазил правата си спрямо останалите съдлъжници, тяхното задължение се намалява с частта на опростения (чл. 124, ал.2 от 33Д).