Договорът за лизинг може да бъде за оперативен или за финансов лизинг. Оперативният лизинг не е изрично наречен в законодателството с този термин, но в теорията и практиката се нарича „оперативен“, за да бъде разграничен от финансовия лизинг.

Дефиницията на оперативния лизинг се извежда от законовата регламентация, че с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Т.е. оперативният лизинг има основните характеристики на договора за наем.

Оперативният лизинг притежава следните специфични особености: срокът на договора не е ограничен; задължението за поддържане на вещта и разноските за това са за сметка на лизингополучателя; неприложимо е правилото за мълчаливо продължаване на срока на договора; неприложими са правилата за прекратяване на безсрочен договор за наем; лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичане на неговия срок.

Дефиницията на финансовия лизинг се извежда от законовата регламентация, че с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. При финансовия лизинг участват най-малко три лица – лизингодател, лизингополучател и трето лице – доставчик на предмета на договора, като между тях се сключват два договора. Първият е договора за продажба между доставчика на вещта и лизингодателя, а вторият договор е за лизинг между лизингодателя и лизингополучателя. По силата на втория договор лизингодателят предоставя на лизингополучателя за възмездно ползване предмета на договора за финансов лизинг.

Законът позволява, ако това е уговорено в договора за лизинг, лизингополучателят да предостави ползването на вещта на друго лице със съгласието на лизингодателя. По силата на тази уговорка лизингополучаелят може да сключи с трето лице нов договор за лизинг. Този нов договор се нарича сублизинг. За първия лизингополучател, обаче, остават да тежат всички задължения по сключения първи договор за лизинг, включително и задължението за лизинговите вноски. Третото лице – вторичен лизингополучател, не носи отговорност по отношение на първия лизингодател.